Глътка въздух за Иран и държавите от Персийския залив

Как се отрази войната в Иран на отношенията със съседните страни от Персийския залив? Недоверието расте, въпреки взаимната зависимост.

В Персийския залив се усеща известно облекчение - конфликтът между САЩ и Иран е приключен, поне засега. Войната продължи близо четири месеца, а другите държави от Персийския залив също бяха въвлечени в нея. Иран многократно атакува арабските страни с удари най-вече срещу американските бази там. Нападения бяха извършени и срещу петролни съоръжения.

Сега държавите от Персийския залив преосмислят отношенията си както със САЩ, така и с Иран. Доверието в защитата, която САЩ осигуряват на тези страни, е спаднало, съобщава "Ройтерс". За Иран вече се мисли като за постоянна регионална сила. Деескалацията е добре дошла, но днес ситуацията определено е по-лоша, отколкото беше преди началото на войната, казва високопоставен представител на държава от Персийския залив пред информационната агенция.

Засега Иран няма планове за фундаментална промяна на курса по отношение на съседните държави. Напротив - иранският режим набляга на факта, че е спечелил политически дивиденти от оцеляването в тази война. Анализатори и дипломати от държавите от Персийския залив смятат, че дори Иран да е икономически и военно отслабен, политически е невредим. Политическите структури на Ислямската република са непокътнати и продължават да могат да оказват натиск върху съседите си. Посланието е ясно - Иран остава регионален лидер, с който държавите от Персийския залив трябва да се съобразяват.

Никой няма интерес войната да продължи

Нито държавите от Залива, нито Иран имат интерес от нова военна ескалация. В същото време обаче войната значително засили взаимното недоверие. "Този конфликт увреди сериозно, дори може би унищожи възможността за сближаване между тях”, казва експертът Себастиан Сонс от мозъчния тръст "Център за изследване на партньорството с Ориента". Опитите на Саудитска Арабия да нормализира отношенията си с Техеран определено пострадаха. Двете държави успяха с посредничеството на Китай да установят дипломатически отношения едва през 2023-а, след като те седем години бяха прекъснати. "Напрежението по отношение на Иран значително се е повишило", посочва Сонс.

Изследователят от Международния център за изучаване на конфликтите в Бон Конрад Шетер смята, че ситуацията е напрегната, но прагматизмът навярно ще надделее. Докато нападенията срещу тях бяха шокиращи за повечето държави от Залива, "общите интереси ще гарантират, че отношенията няма да се разпаднат напълно въпреки всички конфликти", смята Шетер. Всички замесени страни имат интерес от политическа стабилност и икономически просперитет.

Минимални усилия, максимален ефект

Иран също си взе поуки от тази война. Според Шетер атаките срещу държавите от Залива са били мотивирани стратегически. "Иран искаше да е ясен - регионът не функционира без нас." Нападенията демонстрираха, че износът на петрол и газ, както и търговията и туризмът в региона остават уязвими. "Държавите от Залива бяха сравнително лесна мишена за Иран", коментира Себастиан Сонс. Техеран успя да постигне много голям икономически и политически ефект с ограничен военен ресурс.

Британският мозъчен тръст "Чатъм Хаус" предвижда, че Иран все повече ще разчита на директната конфронтация, за да оказва натиск на съседите си в бъдеще. Войната показа, че кралствата от Персийския залив са уязвими и Техеран със сигурност иска да продължи да доминира в регионалната политика.

Прагматизмът е на първо място

Паралелно има много индикации, че държавите от Персийския залив ще предприемат по-прагматичен подход към Иран. "Дискусиите са фокусирани върху въпроса дали трябва да се заложи на диалога или на възпирането", коментира Себастиан Сонс. Сунитска Саудитска Арабия, която се смята за най-сериозния опонент на шиитски Иран, не прекъсна дипломатическите си отношения с Техеран въпреки нападенията. Оман и Катар също остават в диалог с властите в Ислямската република. Държавите от Залива преследват двойствена стратегия - възпиране, където е необходимо, и диалог, където е възможно.

Отношението към администрацията на САЩ обаче определено е променено. "Тези отношения днес са изключително противоречиви", казва Сонс. САЩ остават важен партньор за сигурността на региона, но войната показа и, че техните възможности в това отношение са ограничени. Шетер също смята, че държавите от Залива директно са констатирали как САЩ не успяват ефективно да ги защитят. Затова експертът очаква в региона да се отделят повече средства за военни цели - инвестиции в противовъздушната отбрана и опити да се изградят маршрути по суша за износ на петрол и газ, независими от Ормузкия проток.

Иран не е отслабен

"Въпреки военните удари, Иран излиза от тази криза политически по-силен", казва Конрад Шетер. В региона са възможни нови съюзи, при това с много по-голяма самонадеяност от страна на Иран.

В същото време експертите са мнението, че не е вероятно нито пълно разбирателство, нито открита конфронтация между Иран и съседните държави. Най-реалистичният сценарий е просто съвместно съжителство - повече недоверие от преди, но и повече диалог; повече възпиране, но и по-сериозни усилия за разбирателство. И двете страни разбраха каква ще е цената на ескалацията.